Трудният избор

Какво се случва с Вас, когато искате за изплетете нещо ново? При мен това винаги е съпроводено с ужасен хаос.

Преди беше доста по-лесно. Виждаме модел в списание или книга, купуваме прежда и го изплитаме. След това избираме следващият модел, купуваме вълна и т.н.

Сега в света на плетенето господства тотална неразбория, не по-малка и при мен. Не само затова, че съществуват безмерно количество книги и списания на немския пазар, не, не е достатъчно, та понякога ползвам и англоезични ръководства. В моето семейство се появи нова страст – японските модели. Ах, да, събирам още и брошури от минали години /1930-50 год./. Моята библиотека по плетене е възможно да е по-голяма от книгохранилището на малко градче. Затова някои ръководства са представени в електронен формат и се съхраняват в лаптопа ми.

Откритието през 2001 г., че всичко по темата плетива може да бъде открито в Интернет, беше началото на края. Сега моят актуален списък съдържа 723 модели и има дължина на голям рулон хартия. За да изплета всичко, което искам, съм длъжна да живея до примерно 350 години. Предполагам, че дотогава няма да добавя нищо ново към списъка си ...

Отдавна вече купувам прежда за нов проект само в изключителни случаи. Наред с многочислените съблазни в местните магазини, през които никога не мога да мина, само, за да разгледам /и се подразбира, че ограничението доста кратко!/ - аз изнемогвам отново и отново от изкушенията в Интернет.

 Съобщенията и фотографиите в блоговете и форумите будят дългостаените ми страсти. Днес най-прекрасните прежди се намират на разстояние един клик с мишката или са в границите на кредитната карта: овчата вълна от Шотландия, ръчно украсената Алпака Бейби от Перу или японската хартиена прежда – всичко крещи: „Купи ме, опознай ме, изплети от мен!“. Даже ако изплитам на месец по 1 кг. прежда, моят запас от вълнени прежди ще ми стигне до 2022 г.

Това вълнуващо изобилие води до това, че аз не плета платива едно след друго. Multitasking – ето това е крайгълното камъче. Преди всичко, плетените ми неща стигат до ръкави, а моите ръце вече ги сърби за нещо ново. Въобще всеки ден започвам по нещо ново. Само с трудното съхранение на остатъците се самодисциплинирам, да не се разпилявам така. Достатъчно е това, че сега аз имам 16 или 18 започнати неща на две игли. Подразбира се, че някои от тях много отдавна мирно си дремят като НЛО /“незавършен лежащ обект“/. Но и това не е важно – един повече, друг по-малко, или? Особено сега, когато се намирам в „мъдрене“ на част от бието на поредното плетиво и заради това не ми се мисли в момента. И тази новата, растителна окраска на шотландската прежда, която видях на изложбата и която бях длъжна да купя в две разцветки /аз, разбира се исках всичките 24 цвята, но, за съжаление, в тази игра, не участват моите липсващи разбирания, невежият банкер, който винаги ми се присмива .../. Овчата вълна, ангората, камилската вълна и кашмирът – какъв приказен избор. И тези цветове са толкова прекрасни! Кой от всичките иска да стане мой? Навярно ще бъде прекрасен пуловер с плетеници? Или по-добре нещо много просто, за да личи само твоята красота - красотата на преждата? Или удивително красив жакет с плетка от датски дизайнер, с кантове, които изглеждат вплетени и които исках отдавна да изплета. Ах, не, там има такова странно започване на плетката, че сега не ми се мисли затова.

Преглеждайки няколко книги и брошури ще намеря превъзходния модел за моята рижа шотландска красота. А това познато ли Ви е? Уверена съм, че особената прежда винаги се нуждае от свой собствен дизайн, който е длъжен абсолютно превъзходно да ù подхожда. Много скоро моята стая ще изглежда като след бомбардировка. Навсякъде лежат книги и списания, в центъра ù – две котки, които гледат на всичко, което се случва като на весела игра и скачат върху всичко; губят страници и постоянно се опитват да издерат моите запаси от книги. 
Между другото още три други прежди се изплуваха пред мен, в ума ми и аз със радост бих започнала да плета веднага. А като човек с пространствено виждане, аз ги виждам веднага пред очите си. Това означава, че в моята спалня скоро ще властва такъв хаос, ако не направя шкафове от плат, в които да намирам избраната прежда /и не започна други две, които по пътя са ми попаднали пред погледа./ Но, който търси, той винаги намира. След четири часа и половина, най-после е направен предварителният избор. Ще бъде прост, но свръхелегантен жакет от предпоследната „Верена“,  японски пуловер с шал-бие и кант или възможно е да бъде собствен проект – представям си комбинация от ажурна плетка и жакардови ивици ... Междувременно, аз естествено, разположих всички книги и брошури с образци на плетки около себе си в кръг – сега движението по пода е възможно само на пръсти, а пътят към тоалетната се достига само с еквилибристки номер.

Вече е 2.30 сутринта. Коремът ми стърже, защото забравих да вечерям /нямаше място и за това!/ Моите прочуствени 2384 идеи жужат в главата , а от пълзенето по пода ме болят коленете. Изплетох само три реда. Но сега отивам да спя и ще сънувам плетки.

Възможно е, когато се събудя внезапно да видя точно пред погледа си – нова идея за плетка ...

Tina Hees

Verena Eсен 2012

превод: Светла Ангелова /Big Pufana/